Кога работодателят дължи обезщетение при придобито право на пенсия

След промените в Кодекса за социално осигуряване, влизащи в сила от началото на 2015 г., според които не се налага прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работниците и служителите при пенсионирането им, възниква необходимост от уточнение на правилата за обезщетение за придобито право на пенсия. 

В тази връзка от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" подробно разясняват условията, при които работодателят дължи обезщетение. От ГИТ уточняват, че обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, а не заради самото пенсиониране. Всеки работник или служител има право на такова в случаите, когато договорът му бъде прекратен след придобиването на право на пенсия дори и да не се е пенсионирал или да се е пенсионирал без прекъсване на осигуряването. 

Най-често задаваните въпроси от работодатели и служители са дали при новата възможност да се излиза в пенсия без прекратяване на договора, обезщетението не се дължи още при самото пенсиониране, както и дали остава дължимо при прекратяване на правоотношението, ако междувременно работещият се е пенсионирал. В Кодекса на труда и в Закона за държавния служител обаче изрично е регламентирано, че това е вид обезщетение, което се изплаща при прекратяване на правоотношението. Условието за изплащането е към момента на прекратяването работещият да е придобил право на пенсия, независимо дали се е възползвал от него или не. Това означава, че обезщетението е дължимо и при прекратен договор, когато междувременно лицето се е пенсионирало по новия ред, без да прекрати осигуряването си - обясняват от ИА „Главна инспекция по труда“. От там уточняват още, че обезщетението за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж.  Ако работник или служител го е получил от един работодател, дори да упражни правото си на пенсия при друг, новият работодател не му го дължи. 

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, а ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда). Държавните служители имат право на обезщетение в размер 50% от месечната им основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако са работили в една администрация през последните 10 г., те има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът им е по-малко от 10 г. – на две, ако това е по-благоприятно за тях  (чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител).

Източник:Главна инспекция по труда