Утежнение или облекчение са последните промени в ЗДДС, касаещи „данък уикенд“

В края на 2015 г. се вдигна твърде много шум за т.нар. „данък уикенд“. 

Депутатите се обединиха около становището, че този данък значително натоварва и утежнява бизнеса и се отрекоха от промените. Промените в ЗДДС обаче, половинчато разписани, влязоха в сила тихомълком чрез Преходните и заключителни разпоредби на  Закона за изменение и допълнение на ЗПКО.

Съгласно първоначалните разпоредби на чл.6 на ЗДДС, влязъл в сила от 01.01.2007 г.:

„(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“ 

Респективно и разпоредбите на чл.9 на ЗДДС, влязъл в сила от 01.01.2007 г.:

„(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“

Съгласно стария текст на ЗДДС, ако едно лице е построило сграда, за която е възстановила ДДС, но ползва част от нея за лични нужди (семейни жилища и подобни), то при прилагане на чл. 6, (3) и чл.9, (3), органите на НАП считаха, че има възмездна доставка на стоки при пазарни условия. В този случай лицето следваше да възстанови неправомерно ползвания ДДС, заедно с лихвата за периода на ползване на частта от сградата. Сумата е дължима при установяването на възмездната доставка, например при ревизия.

Първоначалната идея за промени, внесени от Министерството на финансите, предвиждаше задължение за регистрирано лице, което възнамерява да използва стока или услуга с данъчна основа над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, едновременно за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за методиката за разпределение на преките разходи, която ще прилага. Беше предвидено в случаите на смесено използване на стока или услуга при неподаване на декларация за избор на методика или при неначисляване на дължим данък в съответствие с избраната методика да се счита, че стоката или услугата е използвана и ще се използва единствено за лични нужди. В тези случаи данък да се дължи за всички изминали данъчни периоди, считано от периода на придобиване на стоката или услугата, за която е упражнено право на данъчен кредит. 

Влязлата в сила съществена промяна е в Чл. 27, (6) „В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.“

Дали приетата промяна на ЗДДС представлява утежнение на първоначално предвидените промени, а също и на съществуващата нормативна уредба?

1. Не се изисква подаването на Декларация за всеки актив, на фирмата, ползван и за лични нужди;

2. Фирмата заплаща частта от неправомерно ползвания ДДС. Но не при установяване на възмездната доставка, а пропорционално на амортизирането на актива. Приетата в ЗДДС корекция за недвижими вещи в ЗДДС е 20 години, а за останалите активи 5 години. Т.е. фирмата всеки месец ще начислява ДДС за периода на корекция.

В съответствие с промените в ЗДДС министърът на финансите променя и ПП на ЗДДС. Сега съгласно новия Чл. 113а. „(1) Начисленият данък за доставка на стока или услуга за лични нужди по чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се посочва в колона 16 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона.”. Т.е. ще е променена и Справката-декларация по ЗДДС.

Едва ли Министерство на финансите са желаели облекчаване и разсрочване на плащането на ДДС във времето за фирми, ползващи активите си и за лични нужди. 

Но с поправките в ЗДДС се е получило точно това. 

Автор на статията: Хазарос Четинян, Управител на СЧЕТОВОДНА КЪЩА ИНБАЛАНС - ПЛОВДИВ